16 октомври 2012 г.

Бисер


Бисери са думите,
когато са много губят цената си

Бисери са сълзите,
когато са много пречистват душата.





От моите бисери си събери
и в огърлица един по един нареди.
Когато смисълът им разбереш -
кордата скъсай и по пътя си върви...




                                                                                                                                                                   




1.
Човек сам се ражда
и странства в живота.
Дали цел в пътя намира?

Човекът сам умира...

2.
Танца на живота е соло.
- Миг между две вечности.

Танцувай за удоволствие
не за публиката и оценката...


3.
Самотата убива
от болката се ражда сълза,
в тишината се влива
пътя от светлина белязва...





4.
Капка и още, още... Порой.
Откъсната от всемирния покой,
като вода  падаща дойдох,
ще си отида като кой?


5.
Пръснати сме като капки дъжд,
от небето се лиснал  изведнъж.
Пътя дълъг, океана на живота ни разделя
и търсим се на шир и длъж...



6.
Животът, дни затворени в кръгове
изплетени от безброй мигове,
уловили сълзите и радостта
в колелото на времето през векове...





7. От колелото на времето паднах
днешното-вчера разбрах.
Замаян разтърках очите
и смисълът на утре видях.









8. Ре-Ал-на ритмичност в сън,
каквото вътре, такова и вън.
Усукана е нишката на мъдростта
Про-Зрението и ме удари като гръм!

9.
Турско кафе, вкус фин - 
аромат на канела и жасмин.
1001 нощ на запалени звезди
очите ми видяха през балдахин...


10.
Хванах съдбата в чаша за кафе,
и тя разтвори тайните си, като топ от кадифе.
Номера ми накрои и с ножицата ме отряза:
- Будала е, който ме държи за шлейфа...


11.
Глупака си пропилява живота,
като пълзящ червей в калта.
Жалко съществуване на пълен корем,
празна глава и лъскава банкнота.

12.
В живота си глинен съд празен.       
Седиш на масата лъскав и запазен.
Вместо да пиеш вода блага
се пълниш с курбан мазен.


13.
Чуйте добре с двете си уши!
Всичко е преходно и се руши.
Само глупака живее с идея, че плаща
и жив гроба си сам ще запуши.


14.

От глупостта не можеш избяга
короната и на всяка глава приляга!
Робувах и гордо, но без нея останах
подгонен от знанието с дебела тояга...


15.
И какво като нямам корона златна?
Въпреки философските  знания,
съм си същата будала и освен това,
пак нося самара на глупостта...


16.

Дори и знание да изядеш,
И мислите на мъдреците да откраднеш
не опиташ ли от глупостта
Никога не ще я разбереш!


17.
Лъжата е сянка на истината.
Всеки сам върти обръча на живота си
а мисли ли, че има бели дни?
Ще надене хомота на думите си.

18.
Дума след дума  езика стърже,
тежко на този, ако не го върже.
Светлина пръска или кървящи язви оставя,
и в пламъка на живота те пърже.





19.
Пролет, лято, есен, зима
свобода в матрицата дали има?
Чик-чирик, ако умно е врабчето
трохичката му никой не ще взима...

20.
Математиката, ако опознаеш
и силата на числата
ѝ признаеш
Най-важната задачата не ще гадаеш,
решението на живота ти ще знаеш.


21.
Книгата е жива, диша в тишината
така както и на дървото листата.
Мислите 
ѝ чува този, който знае,
че движението е корен на живота.

22.
На път към върха спрях жадна до чешмата.
От високо с бистър поглед обходих долината,
видях как всички покриви се сливат в едно.
Под всеки човек има и в него зрънце от светлината.


23.
Животът се топи, като висулка.
А човекът се люлее в неговата люлка
на добрата и лошата си половина,
спи, не вижда как изтича през капчука.

24.
Колко пъти чашата на живота ми прелива?
Обръщам и от дъно започвам търпелива.
Но как? Защо? И до кога, все ще е така?
Дъното, ако ŭ разбия отговора дали ще открия?

25.
От прекалено светло се ослепява
тъмното и то слепота причинява.
Тогава значи истината се върти?
И цикъла е средата на погледа ти.

26.
Шия гоблена Живот
и всеки кръст е крачка на пореден ред,
той пък част от схема.
Картината видях едва, след последния бод.

27.

Не съм вече едно
а завинаги счупено огледало.
Живея и умирам
парче по парче се събирам.

28.

От счупени парчета мозайка се реди,
картина неповторима е, щом се подреди.
За това за счупеното не тъжи
а едно по едно частите отново събери.


29.
Моливът на живота
рисува върху дните празни
следите от крилата ми...
Дали ще ги намери смъртта?

30.

Не се мъчи да оставиш стъпките си по брега,
защото, тъй както ги зарива вятъра,
плува рибата в морската вода и лети птицата в небосвода,
всеки по своя път върви, не следва и не оставя следи...

31.

Изгрев и залез -
реалност и сън в кафез. 
Хей, сънуващия
с крилата на истината излез.


32.

Тялото е моят верен кон,
който следва промяната, сигурен закон!
Каква е ползата, ума да търси врата
след като всичко се топи като бонбон?

33.
Живота е движение, река –
снимка, която още не е снимана. Мистика.
В мига в който го държиш вече е умрял
а ти в блато от спомени се давиш...



34.

Гризнах от Ябълката,
която подаде ми змията.
Земята от ниско видях.
Сега пълзя за опашката да я ухапя Аз...

35.
Пия пивото на  моя  „Живот“
реколта от собствен опит събрана.
Тръпчиво всичко слива в едно -
сладко, солено, кисело, горчиво...

36.

В пиесата на Живота,
когато падне завесата -
публиката ще ме изпрати
с  бурни аплодисменти или сълзи...

37.

Когато моят сетен час настъпи
и на прага, между живота и смъртта
в моята изповед на простосмъртна ще мълвя:
- Цял живот търсих и аз не знам какво?








1 коментар:

  1. Вечност от посоки -
    реката гони с течението си океана,
    стрелката все след своя север тича...

    ОтговорИзтриване