Откъде дошли точиците на калинката?

Веднъж както се разхождах в гората, Вятъра ми прошепна от къде дошли черните точици на калинката... 

 Той ходи по целия свят, няма нещо което да не знае, да не е видял, да не е дал съвет на нуждаещ се, за това е и много мъдър.

Това се случило много, много отдавана през един ден, когато есента рисувала с пъстрите си цветове  по земята а Слънчо усмихвайки се и пращал букети от своите  лъчи.  Вятъра играел с тревите, като ту ги сресвал прилежно, ту ги разбърквал, шушукал си с листата, слушал песните  на птичките, тъкмо разсмивал облаците в небето гъделичкайки ги , когато от далече дочул  силни викове ...

Червената Калинка и нейната най-добра приятелка Гъсеницата се карали, спорили какъв бил цвета на едно листото, Калинката виждала листото от високо покрито с роса, блестящо  и повтаряла на Гъсеницата, че е златно, Гъсеницата пък, била на земята и гледала от долу , казвала, че това не е така листото е зелено.

Едната твърдяла,  че е златно, другата зелено... Спорили, викали нито една не отстъпвала, да чуе какво казва другата, защото знаела че е права. Дори си казали и лоши думи. Обърнали си гръб, разделили се обидени и разплакани.

Понеже вятъра бил много умен, духнал силно, листото паднало точно пред тях. Тогава видели, спорят за едно и също само, че едната го виждала от горе а другата от долу, били  прави и двете,  защото всяка го виждала от различна страна. Усмихнати се прегърнали, простили обидите си. Обещали си, че когато едната говори на другата ще се изслушват, няма да гледат само от своята страна, защото всяко нещо винаги има две лица и другият може също да е прав.
От този ден нататък на крилата на калинката, се появила една черна точица , и всеки път по една,когато откривала  другите  лица на страната...