19 октомври 2013 г.

Пред портата

Пребродих света. Стигнах до края... 
Слизам под морето в долната земя -
да откъсна плодове от есента. 
Тук царува камъка.

А те отрупани назрели. Тежат.
Гроздове кървави висят. 
Излива се от кошницата на талази 
аромат. Тамяна сладко мами 
и аз подадох му ръка.

Поръсена от щипка вечност 
разтворих цветовете си на роза.
Развърза плитката си времето,
и глас на славей заваля. 
Пред мен царя оживя. 
 

Еднорог глава положи в скута.
Една сълза се сля със алената роза.
Размаха силно крила и отлетя.
Над морето, в небесата.

Пред портата на горната земя...




Няма коментари:

Публикуване на коментар