Водните градини

Пълзя по тялото на пътя
навит подобно на змия.
Тъкмо на опашката да стъпя
се разтвори земята като уста.

Изскочи език и засъска
на два различни гласа, с четка жълта.
Тъмното със светло напръска
и нарисува картина пъстра от калта.

Една върху друга в простора
наредени четири кръгли тераси.
От долу на горе, през метални сита
на фонтан се излива живота.

Пламъкът му танцува в раковина.
и пръска пенлива медовина.
Тук във водната градина -
аз съм Роза а сестра ми е Маслина.

Между

Заклещена между 
стрелките на времето
се боря със живота...
А той тушира ме с въпроса:

- Аз ли съм по от най?Хммм..
 Мечтай!

И понеже котка
по гръб не пада 
хитричко измяуках:

- Ей,  Ти!
Виждал ли си сянката 
дето след тебе върви?

Обърна се той тогаз 
а аз ловко се превъртях 
така го изиграх!
Избухнах в смях:

- Глупако, не ме е страх 
да те прескоча. И сянката ти 
хладна ще прегърна дори.
Жадно чакам целувка да ми дари!

Тогава ме зашлеви
и без дъх остави. 
Между тях останах
и ясно разбрах.

Няма смисъл от всички
гоненки и натрупани мечти
Там всички сме равни....
Ти се замисли, истинки ли си?

Дълбоко вдишвам. Жива съм.
Още колко ли живота имам
да издишвам?

Слепота

Когато дълго бродиш в мрака,       
и очите ти привикнат със слепотата.
Когато раните не спират да кървят  
и гнойта отровна бавно по теб пълзи.

    

Когато сънят не може те приспи       
и смъртта покой да ти дари.     
Когато обходиш всички посоки    
и потропаш на всички врати.         

Когато всеки миг е вече отлетял
и безвъзвратно си го пропилял.       
Когато разбереш, че досега си спал  
и истински живот не си живял.      

  

Когато водата ледена те удави
и огъня кожата ти изгори.
Когато паднеш и се изправиш
на живота от двете страни.

Когато имаш отговори не търсиш въпроси.
Когато гледаш навътре а не вън,
Тогава само знай, се ражда твоята звезда,
по-ярка от хиляди сияйни слънца. 

Целуната от мак

Уловена от ласото на мрака
потъвам в забрава и мъгла.
Страшна сила тегли ме надолу,
дълбоко към изначалната река.

Завива ми се свят и падам.
Падам в кладенец, без дъно.

От двата края виждам -
как луната бременее в своята красота.
И слънцето залязва само
за да огрее от другата страна.

Целувката на мак, съблече
кожената ми роба, на брега.
Опиянена от полъха на екстаза
с лекота прекрачих прага.

Когато се завърнах ,
в утробата, преди да се родя от
моята майка и баща.
Неродена, вкусих от вечността...

Пред портата

Пребродих света. Стигнах до края... 
Слизам под морето в долната земя -
да откъсна плодове от есента. 
Тук царува камъка.

А те отрупани назрели. Тежат.
Гроздове кървави висят. 
Излива се от кошницата на талази 
аромат. Тамяна сладко мами 
и аз подадох му ръка.

Поръсена от щипка вечност 
разтворих цветовете си на роза.
Развърза плитката си времето,
и глас на славей заваля. 
Пред мен царя оживя. 
 
Еднорог глава положи в скута.
Една сълза се сля със алената роза.
Размаха силно крила и отлетя.
Над морето, в небесата.

Пред портата на горната земя...