17 юли 2013 г.

Любоф?

Любоф?
Ха, гръмко ще се изсмея! 
И ще изкрещя така:

- ЛюбоФта човешка
дето всичко в розово цъфти?
А принца от мечтите
мили думи ти шепти?
В мигом свършва 
и в омраза се превръща
щом реалността 
шамар як ти отвърти!

Истината е, че  Тя!
- Любов е рожба,
река между два бряга. 
Огле8ало и роза с бодли.
От нея сърцето ти кърви
и умираш за да те роди.

Любов?
Вече не ми е смешно.
Не ми се крещи, жал ми е за вас, 
виждате я грешно...
Тя мен с нов живот дари.
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар