- Учителю, от месец сричам А,Бе,Ве... до кога?
- Повтаряй, повтаряй, повтаряй – отговорил учителя.
- Но повторението учи, ама на какво? – попитал пак.
- Друго е важното – отговорил Гун.
- Повтаряй, повтаряй, повтаряй – отговорил учителя.
- Но повторението учи, ама на какво? – попитал пак.
- Друго е важното – отговорил Гун.
** ** ** ** **
Стареца Анг преследвал свободата,
обиколил навсякъде, минал през какви ли не трудности, така и не я намерил. Завръщайки
се изпокъсан по пътя, срещнал учителя Гун и го попитал:
- Прашен път – отговорил учителят.
- А пътят? – попитал Анг.
- Истина – отговорил Гун.
- А истината?- попитал Анг.
- Хммм... истината ли? Живота е промяна, растеж и несигурност...
- Тогава трябва да вървя по пътя – казал Анг.
- На къде? – попитал Гун.
** ** ** ** **
По време на
сутрешната си медитация ученикът Анг внезапно осъзнал, че пътя по който върви
няма цел. Много разтревожен, веднага изтичал при учителя Гун и попитал:
- Учителю, видях ,че
всички пътища имат една посока, а изборът много. Но, не това ме притеснява а
това, че няма цел в пътя – казал Анг
- Как да намеря цел?
Учителят Гун, поел дълбоко въздух и казал:
- Не целта е цел а
пътят... Стъпка по стъпка към себе си върви. Скитайки, търсейки, намираме, а
после? Остава да следваме и учим. Ученика си сменя мястото с учителя, и пак
учи.... а после? Живее в наслада.
** ** ** ** **
По време на
вечерната си медитация ученикът Анг медитирал върху думите на учителя Гун от
сутрешният им разговор, тогава пък друг въпрос изникнал в ума му, след като
приключил отишъл при учителя и попитал:
-Какъв е смисълът на живота? – учителю.
- Тишина. Тишина. Тишина - отговорил Гун.
- Значи да не говоря? - отговорил Анг.
- С или без мисъл разликата е в предлога - отговорил Гун
- Тогава смисъла на живота е в това, че го няма?!
- Тогава какво и защо все търсиш? За къде бързаш и от кого бягаш?– попитал Гун
- Тишина. Тишина. Тишина - отговорил Гун.
- Значи да не говоря? - отговорил Анг.
- С или без мисъл разликата е в предлога - отговорил Гун
- Тогава смисъла на живота е в това, че го няма?!
- Тогава какво и защо все търсиш? За къде бързаш и от кого бягаш?– попитал Гун
** ** ** ** **
Веднъж разхождайки се, учителят Гун чул няколко монаха да остроумничат:
- Това знаме се движи – казал първият.
- Не, това знаме не се движи, а вятърът го движи – казал вторият.
- О, не! На вас просто умът ви се движи – казал третият.
Гун се приближил тихо, плеснал
с ръце и силно викнал:- Това знаме се движи – казал първият.
- Не, това знаме не се движи, а вятърът го движи – казал вторият.
- О, не! На вас просто умът ви се движи – казал третият.
- Събудете се! Това което е, не е това което е, защото очите ви не виждат, устните ви се движат а мозъка сънува!!!
*** Появата на Гун дойде след прочитането на един коан в който наистина монасите спорят за движението на знамето, Гун само ги допълни.